Някой ден ще те събудя
с роса от майски дъжд.
И дори усмивка пролетна, щастлива
на теб във утрото ще подаря.
Някой ден любов ще те събудя...
с лъчите слънчеви ще те погаля аз.
Ако ли пък не!? До теб смирен
ще легна в черната земя.
И към небето и звездите
вечно ще се взирам,
ще съзерцавам любовта.
Ако някой ден от тука си отида!?
Ти знай любов, за теб мечтаех,
за тебе истински копнеех,
усетих те, почувствах с тебе бях.
© Ангел All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
