Nov 21, 2021, 12:42 AM  

Любов

  Poetry » Love
774 0 0

Несгоди, болка и горчивини,

любов ли ги наричаш ти?

Любовта е силна и търпи,

докато пламъкът не изгори,

тогава споменът ѝ те връхлита,

и всичко със себе си помита.

На своите криле,

и сърцето ти ще отнесе.

Ще бродиш из тъмата ти,

докато тя сама не прецени,

че урока си, не си научил ти.

Щастие не се купува

и с любов не се търгува.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Samanta S. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...