Oct 31, 2004, 1:06 AM

Любов

  Poetry
3.1K 0 10

Любов

Във любовта е вложен сложен разум.
Тя няма нищо общо с флирта лек.
И само този който е белязан
я среща - можеби веднъж на век.

Тя няма нищо общо с комплимента,
получен за повърхностния чар,
а някакви невидими ферменти
в телата будят негасим пожар.

И само щом потръпва всяка клетка,
и в гърлото ви дишането спре,
строшена е безплътната решетка
и любовта внезапноп ви превзе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирилка Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...