Любов ако е
Не ще ни се случи във този живот,
но колко му е... Ще почакам...
Любов ако е – не умира във гроб
и тяло си взима под наем...
И хвърля му дрехата – спомен протрит,
окъпва го в топли копнежи
и хване ли тежък душевен артрит,
оплита го с чувствени мрежи...
Любов ако е - не предава мечти
и грешките някак прощава,
открива доброто, преглъща вини,
със рани безброй продължава...
Дори сняг в косите ни щом завали,
надежда за сбъдване стиска...
Тя знае, че в сънища още гори
и две сърца лудо я искат...
ekstasis
© Михаил Цветански All rights reserved.
