Apr 21, 2008, 9:53 AM

Любов без предели

  Poetry » Love
874 0 10
Като сирена морска
неудържимо ме привличаш.
В бездната дълбока
на страстта ме завличаш.
Ще те открия там
по-гореща и от лава.
Ще те укротя, знам,
със сърцето си - жарава.
Да разтопим леда
на полюсите снежнобели.
Усещаш ли как горя
от тази любов, без предели?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...