Любов "до поискване"
Любов "до поискване"
Не ме поиска,
когато пролетно
в косите имах
теменужен вятър.
И в очите,
след дъжда,
дъгата беше
спряла ярка.
Не ме поиска -
нежноизгревна,
когато кадифени
рози по лицето
ми цъфтяха
в първи грях.
Когато бях
копнежно топла
и летен бриз люлях -
не ме видя.
Не ме зася -
не бях и плодородна.
Но имах сила
да даря
на друг и житото,
и хляба след това.
Сега съм есенна,
но не златиста,
а съм сребърна.
Мъглата се усеща -
влачи хлад
от недоискане,
от недолюбване
и от неистини.
Сега поиска.
Нишката ни
изтъня.
Не мога
да те топля.
Тънкостенна и чуплива
е душата ми.
Горчиво залезно усещам
мрака и студа.
Сега я искаш...
закъсня.
Любов недопоискана
се разпиля...
Защо се умълча?
© Илиана Петрова All rights reserved.
