Изпълваш ме с думи до безмълвие,
когато те погледна в очите,
аз виждам улици, безлюдие,
и знам, че имам място във мечтите ти.
Сънувам пак поляни и безвремие,
безкрай, живот, любов и безнаказаност.
Недоумявам колко малко ми отне,
да ти подаря от радостта си.
Недей да ме поглеждаш, прегърни ме
и нека пак да се изгубим,
душата ми остана половинка,
останалата част- пази добре.
© Ивона Иванова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
