Изпълваш ме с думи до безмълвие,
когато те погледна в очите,
аз виждам улици, безлюдие,
и знам, че имам място във мечтите ти.
Сънувам пак поляни и безвремие,
безкрай, живот, любов и безнаказаност.
Недоумявам колко малко ми отне,
да ти подаря от радостта си.
Недей да ме поглеждаш, прегърни ме
и нека пак да се изгубим,
душата ми остана половинка,
останалата част- пази добре.
© Ивона Иванова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
