Любов ли е, когато прилича на измама?
Лъжа ли е, когато даже думи няма?
Страх ли е, когато скачаш в пропаст, яма,
с кратък надпис: "Свят за двама"?
Лудост ли е да мечтаеш тайно, скрито,
за море от нежност, с дъх на шоколад пропито,
сълзи ли са, когато плачат не очите, а сърцето,
дар горещ за едно студено, мъжко его?
Дилема ли е, когато няма и въпроси,
а "отговорът" само болка носи?
Начало ли е, когато се оглежда в края
и Ад ли е, когато в миг донася Рая?