Любов като на кино
Срещнах те случайно,
заради прищявка на Съдбата!
Беше красиво момиче,
лъчезарно, омайно...
Грабна ми сърцето отведнъж...
С теб поисках да съм мъж!
Но каза ми тогава:"Потърпи!"...
Изминаха години, вместо дни!...
И пак по прищявка на живота,
писа ми ръката ти веднъж...
Момчето беше си отишло,
отвърна ти отсреща мъж!
Ти извика, той се отзова,
и тъй започна любовта!...
Той при теб и ти при него...
Танцуваха душите във едно!...
Любов като на кино сякаш,
но твърде хубавото не е за добро!
Вятърът намеси се във танца,
някак разминахме се с шанса!...
Ти – натам, а аз – насам...
Останах във живота сам!...
И с никое от моите момичета,
не виждах нито пролет , нито пък кокичета!...
Само с теб животът бе магия!
И помня те – Любов като на кино!
Дълбоко исках да те скрия,
като в изба, отлежало вино...
И да зная, че само аз държа ключа,
към този къс от сладък рай,
и щом поискам, моя ще си пак,
но твой ще бъда също знай!
© Добромир Иванов All rights reserved.
