„Любов ли бе, да я опишеш…”
Една кобилка край плета,
тревичка хрупкаше самотно
и мислеше едни неща,
потрепваше гърбът и потен.
Онези двамата жребци
за нея снощи май се сбиха.
Хвърчаха гриви и искри
от ритащите им копита.
Прекрасна гледка бе това,
изпънали изящни шии
във древен танц на любовта!
Който спечели и надвие,
за него тя ще е трофей,
най-сладък дар от небесата.
Един душевен апогей
на чувствата и сетивата.
Да, ама не! Реши Съдбата,
дали за зло или добро,
в магарето на баба Злата
кобилката да впери взор…
Макар, че няма буйна грива
и мускули от железа,
прави кобилката щастлива
оттук до края на света.
Напук на древната повеля,
че победителят в двубой,
трофея ценен ще спечели…
За нея, Марко е герой!
© Керанка Иванова All rights reserved.
досущ като човеци.
