Дали повярвах и пропаднах във бездънна яма?
Дали се лутам в тъмнина и търся те?
Дали си там или те няма?
Дали съм жива или не?
Дали отровата подейства?
Дали сърцето ми превзе?
Дали ще ме спасиш от тая бездна
протегнал двете си ръце?
Дали и слънцето ще видя нявга?
Дали ще бъдеш моя ден?
Дали ще ме обичаш до безкрая
или ще бъдеш просто спомен заличен?
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
