Любов ли е, за да я опишеш?
Тази луда, неповторима и необуздана обич.
Неспирна и неутешима.
Не искам да я губя никога.
Това неописуемо чувства на щастие
и пърхането на пеперуди в стомаха
щом се срещнем.
Чувства, които вече няма нужда да прикривам.
Край на несподелените любови.
Край на предателствата,
разочарованията
и сълзите от това, че някой не ме обича.
Той е мой и това ми стига.
Просто не искам това край да има!
© Цветелина Арнаудова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
