Любов ли е, за да я опишеш?
Тази луда, неповторима и необуздана обич.
Неспирна и неутешима.
Не искам да я губя никога.
Това неописуемо чувства на щастие
и пърхането на пеперуди в стомаха
щом се срещнем.
Чувства, които вече няма нужда да прикривам.
Край на несподелените любови.
Край на предателствата,
разочарованията
и сълзите от това, че някой не ме обича.
Той е мой и това ми стига.
Просто не искам това край да има!
© Цветелина Арнаудова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
