Любов ли си, да те удавя с вино?
Ще стигне ли за теб една река?
Да те обичам просто остави ме,
Скръбта е болест- изправѝ ме на крака!
В Тъгата почерпи ме с чаша вино
и нека в мен кръвта да закипи!
Душата ми със клонка от маслина
я посрещани - да не избяга я вържи.
Умора ако чувстваш - не унивай.
Знам, няма път назад към Младостта!
Ела до мен и чашата наливай,
вкуси със радост еликсира - Радостта!
© Ангел Милев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
