Любов ли си, да те удавя с вино?
Ще стигне ли за теб една река?
Да те обичам просто остави ме,
Скръбта е болест- изправѝ ме на крака!
В Тъгата почерпи ме с чаша вино
и нека в мен кръвта да закипи!
Душата ми със клонка от маслина
я посрещани - да не избяга я вържи.
Умора ако чувстваш - не унивай.
Знам, няма път назад към Младостта!
Ела до мен и чашата наливай,
вкуси със радост еликсира - Радостта!
© Ангел Милев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
