Любов моя, къде си, аз не знам
и защо при мен не идваш вече.
Ето, аз пак съм сам,
а ти си сигурно далече.
Още дни ли трябва да минат
и ти накрая да се появиш.
И колко ли ще си отидат,
та ти да ме ощастливиш.
А когато при мен долети любовта,
за да я спечеля ще се боря.
И ще бъда аз най-щастлив на света
и за нищо повече не ще да моля.
© Илия Левков All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
