Любов моя, къде си, аз не знам
и защо при мен не идваш вече.
Ето, аз пак съм сам,
а ти си сигурно далече.
Още дни ли трябва да минат
и ти накрая да се появиш.
И колко ли ще си отидат,
та ти да ме ощастливиш.
А когато при мен долети любовта,
за да я спечеля ще се боря.
И ще бъда аз най-щастлив на света
и за нищо повече не ще да моля.
© Илия Левков All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
