Напудрена с красиви епитети,
безпътна, бездиханна, невъзможна,
с изкуствен блясък в стиховете свети,
надъхана с безчувствена тревожност!
Превърнала се в паметник изящен –
в застинал монумент на мъртво време!
Обожествена в стихове крещящо-
префинени, стерилни и студени!
Любов на думи – празно съчетание
от свръхкопнеж, илюзия, почуда,
родили се в греховното желание!
А всъщност... – най-естественото чудо!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
