Любов на лунна светлина
1K
0
4
В нощта, когато Луната се избистри,
явяваш се ти - тъй нежен и истински,
моя Любов, мое вдъхновение,
мое мечтано призрачно видение.
Целуваш очите, изпиваш сълзите,
с устни горещи влудяваш кръвта;
изгасват една по една светлините,
потъваме двама в магията на нощта.
Целувай дълго устните ми нецелувани,
с нежни пръсти ме гали,
обичай ме с обич дълго сънувана,
огнен пламък в сърцето запали.
И нека в този миг да останем -
да няма утре и вчера, само сега,
да няма бариери и прегради,
само Любов - на лунна светлина.
© Валентина Иванова All rights reserved.
