Любов... накъде?
Трудно
е,
зная...
Усещам
страха,
който
вплита
хладни
пръсти
във сърцата
наши
тъй
млади...
Погледът
ти
ясен,
който
броди,
неспокойно,
по стените,
празни,
търсейки...
Какво?
Светлината,
която
Я погълна
Животът
на Криза?
Да... Кризата...
Но на какво?
На кой?
На богатите
ли,
дето
не спряха
да издигат
палати
и да намалят
заплати!?
На бедните
ли,
дето
се хванали,
здраво,
за Края,
Го дърпат
със сила,
молят се,
сити,
да стане
Магия!?
За нас
ли,
дето
сме
млади,
решили,
„Наивни”,
Дом
да градим,
без
основи
стабилни...
Само
с Любов,
всеотдайна,
и Мечти,
пъстрокрили?!
-Тц-тц-тц!
А как,
питам,
с Пари
ли?!
Това
ли
е
нужното
само?
Кариера?
Да, но
без
„Връзки”,
нали?
Да...
Живот!
Отваря
врати
на едни
със здрави
„Вериги”,
на други
крещи
„Ако искаш!
След тебе
опашка
стои!”,
за трети
изобщо
мълчи...
А как,
кажете,
без
да съм
предирчива,
оцелява
любов,
по време
на Криза...?
Мълчи
светът...
Засрамен?
Дали...
Останахме
с Тебе,
Любов...
Накъде?
... само тежка
въздишка
във още
тъй
млади
гърди...
© Диа-непокорна All rights reserved.
