Apr 8, 2006, 10:16 AM

Любов неизживяна

  Poetry
1.9K 0 7
Има те
и знам ще те намеря
или ти на моя праг ще спреш..
Ще те позная
или пък отмина,
ще те усетя
в полъха на пролетен цъфтеж.
Ще бъдеш ти
като милувка тъй мечтана
или може би като мехлем
за стара рана...
Знам,че има те..
И знам...Ще те намеря...
Така жадувана,
мечтана,
до мен да си
любов във времето неизживяна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...