Любов неразгадана

Feb 17, 2017, 2:29 PM

Poetry » Love

468 2 2

Надеждата понякога ни подлудява...
Към никого не се привързвай,
в себе си живей,
сърцето ти единствено не те предава
по кръстопътища без пътни знаци,
по тъжен зимен пясъчен навей.

От чувствата не се умира,
макар да ти е мъчно до полуда,
душата блика в изворни сълзи
и съкровена сила бързея намира -
да я пречисти и въздигне като пеперуда.

Не се отбивай просто хей така, любов неразгадана,
от миговете с тебе запленена,
за някого, когато като лъч ме има,
в безкрайност искам да остана,
в тайната си бяла и необяснима,
с криле на птица и небе за двама.

Galaxi

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

galaxi (Галина)

2017-02-18T23:14:34+02:00

Благодаря, Еси! Поздрав от мен!
Веси_Еси (Еси)

2017-02-18T08:20:13+02:00

"От чувствата не се умира..."
Права си, Галакси! Не се умира, но понякога имаш точно такова усещане. Поздрави!