Любов неразгадана
Надеждата понякога ни подлудява...
Към никого не се привързвай,
в себе си живей,
сърцето ти единствено не те предава
по кръстопътища без пътни знаци,
по тъжен зимен пясъчен навей.
От чувствата не се умира,
макар да ти е мъчно до полуда,
душата блика в изворни сълзи
и съкровена сила бързея намира -
да я пречисти и въздигне като пеперуда.
Не се отбивай просто хей така, любов неразгадана,
от миговете с тебе запленена,
за някого, когато като лъч ме има,
в безкрайност искам да остана,
в тайната си бяла и необяснима,
с криле на птица и небе за двама.
Galaxi
© Галина All rights reserved.
