Тъй близо бе до мене,
точно преди 365 дена,
като че ли беше вчера!
Целувахме се, смяхме се,
но всичко като сън отмина...
Сега с болката в сърцата
и със спомените от предишни дни
живеем двама с тебе
полуживи, почти непознати без души...
О, щастие мое, защо само
веднъж в живота идваш,
защо си тъй жестока ти, любов невинна...?