Jan 16, 2007, 11:36 AM

Любов от грях!

  Poetry
1.2K 0 6
Вярна бях.
Без грях живях.
Не знаех що е обич,
не знаех що е болка.
Когато срещнах теб,
какво е грях, тогава осъзнах.

Сега съм влюбена, невярна.
Ала съдбата е коварна.
Две души не ще се слеят,
те за обич всеки ден копнеят.

Любов от грях ни свързва двама.
Любов от грях отново ни дели.
Любов от грях и обич толкова голяма,
любов от грях и много тъжни дни.

Ще дойде ден, ще бъдем двама,
без лъжи и без измама.
Щастието ние ще познаем,
и пред света любовта си ще признаем!




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...