Любов от старите ленти
Да не си ме отпращал тогава!
Днес е късно за жалки победи.
Аз съм тази, която остава
само в жълтите прашни портрети.
Аз съм филмът от старите ленти,
повреден точно в главния кадър.
Всички наши любими моменти
днес са сцени от блудкав театър.
Като стара раздрънкана плоча
се въртят изхабените думи.
Как кажи, мили мой, да прескоча
този ров изкопан помежду ни?
Как да върна обратно стрелките
на любов, за която е късно?
Като камък тежи във гърдите
мисълта, че веднъж ме отблъсна.
А обидата няма забрава.
Няма хапче, което лекува...
Да не си ме отпращал тогава.
Днес молбата ти нищо не струва.
© Васка Мадарова All rights reserved.
