Попарена е нашата любов
от есенна слана студена
и съска старият ни зов,
като жарава задушена.
В мъгла обвити са сърцата,
до вчера тупкащи тъй лудо,
изгаснала е светлината
на земното любовно чудо.
Самотни скитат се душите
и търсят немощно утеха,
изчезнали са и следите
към звездната дъга-пътека.
Очите борят се със мрака,
постлал килима за раздяла,
а старият часовник трака
и шепне: "Тя ви е предала!"
© Наташа Басарова All rights reserved.
а стиха ти, изключително ме трогна!