16.07.2008 г., 14:08

Любов - предателка

1K 0 25
 

Попарена е нашата любов

от есенна слана студена

и съска старият ни зов,

като жарава задушена.

 

В мъгла обвити са сърцата,

до вчера тупкащи тъй лудо,

изгаснала е светлината

на земното любовно чудо.

 

Самотни скитат се душите

и търсят немощно утеха,

изчезнали са и следите

към звездната дъга-пътека.

 

Очите борят се със мрака,

постлал килима за раздяла,

а старият часовник трака

и шепне: "Тя ви е предала!"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • От това "предателство", много боли...
    а стиха ти, изключително ме трогна!
  • Очите борят се със мрака,

    постлал килима за раздяла,

    а старият часовник трака

    и шепне: "Тя ви е предала!"


    Тъжно,но прекрасно стихотворение-от тъгата се раждат най-истинските и вълнуващи стихотворения и се ражда красотата...Поздравчета
  • Трогателно - дано съвсем да не изчезне от земята...
    Прегръдки - много сте хубави на аватара!!!
  • Нати...дано не е истина...Чудесен стих!!!
  • Добро!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...