Любов разделена
(Посветено)
Какво остана ми на този свят?
Проклети... Тъжни времена,
в един обречен кръговрат,
открих света си във жена!
* * *
Ще те очаквам - задушаван и немощен,
(Почукай на вратата - влез!)
за миг от тебе ще жадувам още
(Ще бъдем заедно - нощес!
Ще те докосвам нежно с пръсти,
упоен от твоят аромат!)
С копнежа си и аз възкръсвам!
Макар в куплет недоизпят.
Живота си ще правя Ад,
за да ти донеса наслада -
докато не изтлея в хлад -
отново само да горя във Ада.
Неспирно пия от любовната отвара.
Желанията - няма да стареят!
Пък нека гибелта да ме завари!
(Живот ли е, без мисълта за тебе да живея?)
В гърдите може и да пари...
Благодаря ти пак за този дар!
Благодаря, че ме дари със вяра!
Благодаря, че ме дари със жар!
Сега ще ги даря на тебе -
на най-прекрасното момиче.
От болка ще градя вълшебство -
Това за мен е да обичаш!
Потъвам пак до лудост влюбен
и в мислите си ще се взирам -
в очите ти - блестящи изумруди.
(Желая те! Жадувам те неспирно!)
Гърдите ми - отворени са двори,
(макар залостени във битието)
очаквам през душата си - прозорец,
Да блесне твойта страст - комета.
Та нямам нищо аз ли? Вижте! -
(прошепвам със болезнен стон)
Мечта, копнеж... желание - огнище,
приятел верен и семейство... дом...
За мен си ангел - не човек!
Пусни сърцето ми да стене.
(Ще чакам ласката ти век!)
Един за друг сме Ний родени.
Ще те обичам без да имам мяр!
Ще те обичам жарко до безкрайност!
Ще бъда във живота ти другар.
Ще бъде любовта ми всеотдайна!
Ще бъда с теб, когато мъката ни свари -
ще те изравям от земята вдън!
Ще те обичам - стара, погрозняла.
Със плам ще правя всеки миг във сън!
На този свят си - ала в другият му край,
Страданието - ще превръщам в сила.
Ще ме желаят други - ала знай,
принадлежа на тебе само, мила...
Не се страхувам аз от болката!
Обичам те! (И няма да се срина!)
Пък нека да боли - колкото, толкова...
Благодаря ти! Благодаря ти, че те има!
* * *
Какво ли нямам аз от този свят?
За Теб освен, че нямам думи вече...
в един неспирен кръговрат,
съм влюбен в теб, макар да си далече.
Какво остана ми на този свят?
Проклети... Тъжни времена,
в един обречен кръговрат,
открих света си във жена!
* * *
Ще те очаквам - задушаван и немощен,
(Почукай на вратата - влез!)
за миг от тебе ще жадувам още
(Ще бъдем заедно - нощес!
Ще те докосвам нежно с пръсти,
упоен от твоят аромат!)
С копнежа си и аз възкръсвам!
Макар в куплет недоизпят.
Живота си ще правя Ад,
за да ти донеса наслада -
докато не изтлея в хлад -
отново само да горя във Ада.
Неспирно пия от любовната отвара.
Желанията - няма да стареят!
Пък нека гибелта да ме завари!
(Живот ли е, без мисълта за тебе да живея?)
В гърдите може и да пари...
Благодаря ти пак за този дар!
Благодаря, че ме дари със вяра!
Благодаря, че ме дари със жар!
Сега ще ги даря на тебе -
на най-прекрасното момиче.
От болка ще градя вълшебство -
Това за мен е да обичаш!
Потъвам пак до лудост влюбен
и в мислите си ще се взирам -
в очите ти - блестящи изумруди.
(Желая те! Жадувам те неспирно!)
Гърдите ми - отворени са двори,
(макар залостени във битието)
очаквам през душата си - прозорец,
Да блесне твойта страст - комета.
Та нямам нищо аз ли? Вижте! -
(прошепвам със болезнен стон)
Мечта, копнеж... желание - огнище,
приятел верен и семейство... дом...
За мен си ангел - не човек!
Пусни сърцето ми да стене.
(Ще чакам ласката ти век!)
Един за друг сме Ний родени.
Ще те обичам без да имам мяр!
Ще те обичам жарко до безкрайност!
Ще бъда във живота ти другар.
Ще бъде любовта ми всеотдайна!
Ще бъда с теб, когато мъката ни свари -
ще те изравям от земята вдън!
Ще те обичам - стара, погрозняла.
Със плам ще правя всеки миг във сън!
На този свят си - ала в другият му край,
Страданието - ще превръщам в сила.
Ще ме желаят други - ала знай,
принадлежа на тебе само, мила...
Не се страхувам аз от болката!
Обичам те! (И няма да се срина!)
Пък нека да боли - колкото, толкова...
Благодаря ти! Благодаря ти, че те има!
* * *
Какво ли нямам аз от този свят?
За Теб освен, че нямам думи вече...
в един неспирен кръговрат,
съм влюбен в теб, макар да си далече.
© Александър Охрименко All rights reserved.
