Писма, обгърнати в тамянен рай;
живот, изписан във мастило;
ръце, прегърнати в безкрай,
докосват се до сладостно индиго.
Копнеж, в излияния възпяван;
святост, в образ мил, желан;
Век, в сърцата ни забравен;
живот, блян, без вина терзан.
Покой във радостите страстни,
устни топли, мигове без страх.
Дописвам те... а трепетите властни,
в мигновеност превърнаха се в прах...
.
© Ами Тола All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
