Писма, обгърнати в тамянен рай;
живот, изписан във мастило;
ръце, прегърнати в безкрай,
докосват се до сладостно индиго.
Копнеж, в излияния възпяван;
святост, в образ мил, желан;
Век, в сърцата ни забравен;
живот, блян, без вина терзан.
Покой във радостите страстни,
устни топли, мигове без страх.
Дописвам те... а трепетите властни,
в мигновеност превърнаха се в прах...
.
© Ами Тола All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
