И тази пролет ме настигна
на неизвестен кръстопът.
Южнякът тайно ми намигна -
към тебе ми посочи път.
Сега се пълня като пита,
но не със мед и не с нектар.
Прекрачвам прага ти, не питам -
любов ти нося - Божи дар.
И цвят, и плод за теб ще раждам -
в един сезон - един живот.
Ще бъда твоя първи празник.
Начало ново. Търсен брод.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
