Feb 21, 2010, 2:35 PM

Любовен дъжд

  Poetry » Love
1K 0 6

Това наистина се случи,
от твоето докосване
започна всичко,
аз не съм на себе си...
Какво ми направи,
че съм в екстаз?

Нашето страдание
докара пороен дъжд,
докосването бе извинение,
аз те чувствам навсякъде,
нашата любов е закодирана
през вековете земни, 
неземни - да бъде вечна... 

А днес ти го казвам аз,
аз ти се възхищавам,
непременно ще бъдеш
верен любим...

Моята тайна - твоята тайна,
аз я разкрих...
Караш моето сърце
да трепти,
нашият копнеж кара облака 
да завали отново...

13.02.10г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сириус Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...