Feb 21, 2010, 2:35 PM

Любовен дъжд

  Poetry » Love
1K 0 6

Това наистина се случи,
от твоето докосване
започна всичко,
аз не съм на себе си...
Какво ми направи,
че съм в екстаз?

Нашето страдание
докара пороен дъжд,
докосването бе извинение,
аз те чувствам навсякъде,
нашата любов е закодирана
през вековете земни, 
неземни - да бъде вечна... 

А днес ти го казвам аз,
аз ти се възхищавам,
непременно ще бъдеш
верен любим...

Моята тайна - твоята тайна,
аз я разкрих...
Караш моето сърце
да трепти,
нашият копнеж кара облака 
да завали отново...

13.02.10г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сириус Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...