Тя го търсеше в мислите си,
там сред най-розовите мечти.
Очакваше го сред разлистени,
опияняващи, ароматни липи.
Притискаше го плътно в съня,
молеше се отново да е до нея.
Желаеше да го срещне в деня
и за него песен да изпее.
Усещаше как силно я жадува,
как го привлича смеха й.
Колко иска да й се любува,
да гали със длани лика й.
В сърцето го бе приютила,
ревниво го пазеше да е сам.
Нямаше вече такава сила,
която да го изтрие от там.
© Васил Георгиев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
