Тя го търсеше в мислите си,
там сред най-розовите мечти.
Очакваше го сред разлистени,
опияняващи, ароматни липи.
Притискаше го плътно в съня,
молеше се отново да е до нея.
Желаеше да го срещне в деня
и за него песен да изпее.
Усещаше как силно я жадува,
как го привлича смеха й.
Колко иска да й се любува,
да гали със длани лика й.
В сърцето го бе приютила,
ревниво го пазеше да е сам.
Нямаше вече такава сила,
която да го изтрие от там.
© Васил Георгиев Всички права запазени