Nov 17, 2009, 10:22 AM

Любовен пламък

  Poetry » Love
964 1 5

Погалвам те нежно

със топла ръка.

 

Докосвам снагата ти

с тинейджърски плам.

 

Животът ни с песен

е  дважди по-лесен.

 

Душата ликува.

Сърцето пирува.

 

Със пролетен зов на нашата

страстна и чудна любов.

 

Очакване, срещи,

 емоции живи!

 

Така сме отдадени,

така сме красиви!

 

Желания, страсти, мечти!

Ти си прекрасна и аз съм, нали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...