Вече свърши се лудото търсене...
Намерих те...и съм щастлива,
че във очите твои аз потърсих се
и повярвах, че съм се открила.
Навярно беше неразумно,
но в миг телата се преплетоха
и във вихъра на страсти бурни
сърцата ни в любов се врекоха.
Намериха се две души изгубени -
в пожар любовен изгоряха
и разперили криле на влюбени
към рая с трепет полетяха.
© Валерия Иванова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
