Jan 17, 2010, 10:34 AM

Любовен романс

  Poetry
985 0 0

Нощта покри града с тъмно син воал.

Звезди, като светулки, проблясват в мрака.

С теб пристъпваме ръка в ръка,

отиваме симфония лирична да слушаме сега.

Оркестарът бавно засвири,

притихна залата в захлас.

Роял, цигулка и виола

подемат любовен романс.

Разказват красива и тъжна история

за любовта между девойка и монах,

която като цвете разцъфтява,

но бързо трябва да увехне този цвят.

Към разказа се включва флейта

и със свойте звуци сълзи рони тя

за любовта им - забранената,

за обречените им сърца.

Накрая лирата запява,

струните трептят в екстаз,

един красив завършек

на тъжен любовен романс.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Звезделина Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...