Jan 17, 2010, 10:34 AM

Любовен романс

  Poetry
977 0 0

Нощта покри града с тъмно син воал.

Звезди, като светулки, проблясват в мрака.

С теб пристъпваме ръка в ръка,

отиваме симфония лирична да слушаме сега.

Оркестарът бавно засвири,

притихна залата в захлас.

Роял, цигулка и виола

подемат любовен романс.

Разказват красива и тъжна история

за любовта между девойка и монах,

която като цвете разцъфтява,

но бързо трябва да увехне този цвят.

Към разказа се включва флейта

и със свойте звуци сълзи рони тя

за любовта им - забранената,

за обречените им сърца.

Накрая лирата запява,

струните трептят в екстаз,

един красив завършек

на тъжен любовен романс.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Звезделина Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...