Jan 19, 2011, 1:22 PM

Любовен стих

  Poetry » Love
1.4K 0 0

Любовен стих


Не ти написах стих, любов,

не намерих думи да те нарисувам,

но своята душа пред теб разкрих, любов,

и с теб копнеех да празнувам...


Не ти написах стих, любов,

но най-ценното от себе си ти дадох,

ти дори не го разбра, любов,

и болката измести покълналата радост...


Не ти написах стих, любов,

но и с роза ти не ме дари,

дори от нейните бодли да заболи, любов,

по-леко е, отколкото без роза да си тръгнеш ти!


И днес не искаш този стих, любов,

не искаш, защото той горчи,

но и виното, което с теб изпих, любов,

на мен все още ми горчи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люси Трифонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...