Любовна могила
Не е в небето
гробницата
за умиращи любови.
Тя е тук,
спънах се в нея.
И ако попитате
къде е-
съвсем наблизо,
точно под сърцето.
Понякога
могилата е толкова голяма,
че закрива кръгозора,
синевата на небето.
След време,
след страшно дълго време,
пръстта се сляга.
От сълзите,
от мъката,
разкъсващи душата.
По нея цвете няма да разцъфне,
Тревица също няма да покълне.
Гробницата е самотна,
брулена могила.
Паметната плоча
са очите
на погребаната,
похабена обич.
Имам си могила.
Толкова голяма,
че самата аз потънах в нея…
© Росилина Хесапчиева All rights reserved.
