Jul 11, 2010, 11:34 AM  

Любовна нирвана

  Poetry » Love
1.7K 2 2

Нощта е магия красиво-омайна,
оазис от мрак сътворила.
Звездите са стражи, а нашата тайна 
луната в прегръдки е скрила.

Притихнал до мене, с копнеж ме докосваш,
в ръцете ти силни замирам.
Ти всичко най-женско във мен омагьосваш,
любовния порив не спирам...

И всяка извивка на моето тяло
превръщаш в най-нежната струна.
Препуска сърцето, от страст полудяло,
„Обичам те!” – шепнеш без думи.

В целувките твои заключен е раят,
амброзия сладка отпивам!
В очите ти почва и свършва безкраят,
в блажена омая се скривам.

И с устни горещи наслада разливаш,
изкусно танцуваш по мене.
Отблясъци лунни със мрака се сливат,
изригва в мен нова вселена!

 

Нощта се е спуснала - нежно-гальовна,

тела във блаженство се сплитат!

Душите, във плен на екстаза любовен

във танц към звездите политат!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Вергова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Най-искрени благодарности за подкрепата! Наистина много се радвам, че ти е харесало! Поздрави и усмивки!
  • Браво, Миме! Отдавна не бях чел нещо толкова добре написано! Толкова е нежно, че те кара наистина и ти да полетиш заедно с лирическите! Поздрави, приятелче!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...