Спомените леят се студено,
сред залеза любовен - тича
и стене в мен духът усамотено,
но сърцето - продължава да обича,
нищо, че от болка е ранено...
Любовен път сред тежката съдба,
над един забравен мост - тъгуват
наранени две сърца в самота,
разделени от познат, но намразен гост,
колко е тежка само любовта.
© Иван Бодуров All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
