Feb 8, 2007, 11:12 AM

Любовница

  Poetry
1.3K 0 4
Греховна си ти, Любовнице грозна
на нявга отдавнашен, приказен страх!
Къде те подирих, къде ме отрови
и мислите светли очерни във грях.

Греховни мечтите ли бяха? Мълчание!
В обръч присви ме! В окови от прах!
Копнежите мои удави в ридание,
грозна любовнице, окъпана в грях.

Греховна пътека! Ти ме повлече
по кривия път! Упои ме - заспах!
Ах, мразя те, ти ми сърцето отвлече
Любовнице - Ревност, потънала в грях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...