Любовно скривалище
Добро утро, моя любов! Днес къде да те скрия?
Слънцето юнско не жали, огрява и мислите даже.
Вълните пък морски се мятат във бясна кушия,
газят нозете ми, до нощта ще е смазан и плажа.
Онзи плаж, на който те криех в рисунка на пясъка,
за да мога от спомен след прилива пак да те вая,
а морето крадеше те мигом със своята синя каляска
и те носеше отвъд лунния лъч, към безкрая...
Днес къде да те скрия, любов, подскажи ми идея!
В бебешки плач, във мрежа, пълна с продукти,
в претъпкан тролей или в мазутена стъпка по кея,
в сирена, във вестник, в джоба на жежкото утро?
Във вик непреглътнат, отнесен безшумно от вятъра,
в неволната ревност, по гърба ми коси разпиляла,
или пък не, между два удара на сърцето, когато
ме искаш до лудост и с дъх зимата в мене стопяваш?
Добро утро, любов? Кое място даже за мене е тайна?
Адът, Раят, Бòжата Промисъл или птичият полет?
Всичко е много измамно, всичко лъжа е нетрайна...
Ще те скрия във истина – в моя жълт, чакащ поглед.
© Даниела All rights reserved.
