Любовта
Тя носи болка и лекува рани.
При всеки спира в неочакван час.
Красива е, от всекиго желана.
(Под този образ я познах и аз.)
Не я повиках. Тя сама дойде –
със самочувствието на Богиня.
(Не ще забравя този първи ден,
дори след всички влюбени години.)
Понякога е тъжна и мълчи.
Понякога щастливо се усмихва.
Погледна ли през нейните очи,
във всичко покрай мен откривам смисъл.
Навярно тези мъдри небеса
затуй са я дарили на човека –
в живота си да не остава сам,
с любов да крачи в своята пътека.
© Елица Ангелова All rights reserved.
