"Любовта, без която не можем" (2)
Отеснял е животът ми, мамка му!
Вече трудно побирам се в него.
Тези впити в душата презрамки
ме заклещват съвсем като в менгеме
със стоманени нокти, трошащи
на огромни парчета униние
всяко дребно, изстрадано, щастийце,
от светулчица по-уязвимо.
Наслояват се дребните грижи...
глътка слънце... замела едните,
цели орди от нови прииждат
и засядат нагъсто в очите ми.
Искам повече! Искам широки
и реални житейски простори!
И небе за размаха на волята!
Изобилни градини във двора ми,
неповяхващи! - вместо зюмбюла,
който днес ще получа, безсмислен,
и след ден ще увехне в албума ми
с уважения жалки, неискрени.
И другар, в чийто поглед да виждам
лъч внимание, вярна посока,
а защо не и топла загриженост!
Да ми стане удобен животът!
Осмомартенски, днес ще събирам
тривиално-еднакви честитки.
В тоалет от неволи, гримирана
със дежурна за празник усмивка.
А пък утре, отново притисната
между всичките ката тревоги,
ще се чувствам охолно единствено
в необята на своята обич!
© Таня Донова All rights reserved.
