"Любовта, без която не можем" (2)
Отеснял е животът ми, мамка му!
Вече трудно побирам се в него.
Тези впити в душата презрамки
ме заклещват съвсем като в менгеме
със стоманени нокти, трошащи
на огромни парчета униние
всяко дребно, изстрадано, щастийце,
от светулчица по-уязвимо.
Наслояват се дребните грижи...
глътка слънце... замела едните,
цели орди от нови прииждат
и засядат нагъсто в очите ми.
Искам повече! Искам широки
и реални житейски простори!
И небе за размаха на волята!
Изобилни градини във двора ми,
неповяхващи! - вместо зюмбюла,
който днес ще получа, безсмислен,
и след ден ще увехне в албума ми
с уважения жалки, неискрени.
И другар, в чийто поглед да виждам
лъч внимание, вярна посока,
а защо не и топла загриженост!
Да ми стане удобен животът!
Осмомартенски, днес ще събирам
тривиално-еднакви честитки.
В тоалет от неволи, гримирана
със дежурна за празник усмивка.
А пък утре, отново притисната
между всичките ката тревоги,
ще се чувствам охолно единствено
в необята на своята обич!
© Таня Донова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Елица, развълнува ме с отбелязването си! Благодаря ти и за него, и за пожеланието! И както е приказката: Да ти се връща стократно!
-
Така е, Таня, имаме само обичта!
Тя е всичко - и път, и посока, и най-голямата утеха!
Пожелавам ти да бъдеш винаги обичана и да обичаш всеотдайно и безусловно! -
Силвинце!
-
Много вярно и искрено!
-
Пепи! Привет!
-
Съгласна съм с тебе, Таня! Вниманието, уважението, малкия жест... придружаващи ежедневието, не пречат на работния ден, но благодарение на тях, може да го превърнат в празник.
-
Повечето хора биха ме линчували за позицията ми. Най-вече търговците на цветя Антипропагандирам не самия празник, а отношението към жените като цяло. Голяма част от тях са тъпкани, мачкани, унищожавани и... уважавани на осми март. Ние сме жени всеки ден!
Благодаря на поспрелите се тук и на честитилите ми!
И Честит 9 март, Дами! С виртуално цвете за вас!
Гавраиле, аз съм си перманентно нахилена! -
Я се усмихнѝ,Таня!...А стихът ти е много силен!Поздравления!
-
Хареса ми....има лека нотка на носталгия! Честит Празник, въпреки всичко....Празнуването е в душите ни!
-
Таня,празник...празник ама работата опира до"другаря".Струва ми се че нещо не е наред и затова настроението е толкова"незюмбюлено".Че то ако всеки ден беше празник щяхме да търсим ден в който да има колкото щеш ката тревоги.
С дежурна усмивка за празника! -
Честит празник, Таня! Права си, че този празник е сякаш изсмукан от пръстите, казионен, по задължение. А поетесата има нужда от любов и мъжка сила!
-
Меги! Мерси, мила!
Мерси, Влади! Не се притеснявай, аз си имам тоя навик да развалям празниците -
!!!
-
Наденце, моя духовна сестричке
-
Много "мое" усещане, Токси!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
