Feb 18, 2016, 9:13 PM

Любовта е..

  Poetry » Love
610 0 1

Понякога...
Любовта е илюзия,
болка, мъчение.
Любовта е връзка,
изградена с доверие.
Любовта е вечна
само в мечтите.
Любовта е щастие,
изпълващо дните.
Любовта е рай в кавички,
изпепеляващ душата.
Любовта е опора,
свързваща сърцата.
Любовта е силен вик
на ням герой.
Любовта е магия
и усмивки безброй.
Любовта е песен,
на мнозина позната.
Любовта е често,
дори и неосъзната.
Любовта е смисъл,
изпълващ живота.
Любовта е по-скъпа,
от хиляди банкноти.
Любовта е надежда,
поредно обещание.
Любовта е мъка,
носеща разочарование.
Любовта е заблуда,
едно безвремие.
Любовта е лъжата-
''добре без теб ми е".
Любовта е заслепена
от гордост и инат.
Любовта е портал
към различен свят.
Любовта е сюжет,
на поредната пиеса.
Любовта е приказка
за принц и принцеса.
Любовта е обаждане,
така и не получено.
Любовта е чувство,
в сърцето заключено.
Любовта е клюка,
навред разпространявана.
Любовта е богатство,
в душата съхранявано.
Любовта е белег,
за цял живот оставащ.
Любовта е ''влюбен'' поглед,
често заблуждаващ.
Любовта е добро и зло,
в едно събрани.
Любовта е истинска,
от съдбата щом сме избрани. 

                           Н.В

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нелина Желязкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...