Любовта е живот
Тежко е да си сред злото,
без надежда и без цел,
търсиш пътя към доброто
и се движиш в обществото,
но светът му не приел.
Бродиш денем по полята,
сам не щеш да си в дома.
Радваш се на красотата,
на цветята край житата,
за да си спасиш ума.
Вярваш в Бог, че всичко може...
Срещаш хубава жена...
Странна мисъл теб те гложди...
сън сънуваш – брачно ложе...
в тези смутни времена.
И додето с ум умуваш –
те, годините летят...
на спокоен се преструваш,
в лодката самичък плуваш,
без посока и без път.
(Следва)
("Повеите на любовта " - 2 том )
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
