Тръгна си и няма да се върнеш вече,
Остави ме, ранена и сама,
Спомените са така далече,
Скитат в черната тъма.
Забрави ме, а може би ти пречех,
Забрави моя образ и душа,
Търси моята следа.
И знай, че любовта е свободата,
Дарявам ти я без да мисля след това
И прегърната във мрака с самотата,
Ще пазя любовта към теб в душата.
© Бояна All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
