Любовта леляна
Любовта красива, стройна и велика
през плета отсреща по обяд ме вика:
„Ти ела със мене, долу на реката,
да ми носиш коша пълен със платната,
дето с мама месец цял ден сме тъкали,
че да ги избелим и простреме двама.
Те са ми чеиза, есен наближава,
а Иван се кани мъж на мен да става.”
Тъй Гергана дума, как да й откажа?
А сърце ми лудо се топи в жарава,
че мома е лична, гиздава и млада
и ергени скришом все по нея страдат.
Ти, комшийке драга – мисля си през плета –
както мене каниш ризи и пердета
за чеиз да нося да се белнат прани,
знаеш ли какви са люти мойте рани?
Че като обърна коша край реката
барабар със тебе, вирнали краката,
ти тогаз ще видиш твойте татко, майка
колко ще се молят и ще ми се вайкат
тебе да те взема за жена у къщи!? –
Глух аз ще се правя и встрани обръщам.
И с мечта такава, толкова леляна,
кош на рамо метнал, тръгвам след Гергана...
© Иван Христов All rights reserved.
!Весели празници на теб и на Гергана!
