Любовта ми е пролетна птица,
в косите ми свила гнездо,
за целувка събрала устица
и със слънчево-жълто око.
Любовта ми е огърлица
от най-чистото лунно сребро,
напоителна жива водица
и поникнало в тебе добро.
.
Любовта ми е приказно царство
с най-уханните пъстри цветя.
Любовта ми е кълн благодарност
и невинност, и чистота.
Любовта ми е песен от рая,
по-бездънна и от синева.
Тя е остров далечен, незнаен
и е твоя... но какво от това,
ако не може да слива планети
и със устрем да се множи?
Но го можем, щом с нея сме двете!
И го можем, щом с нас си и ти!
© Миглена Цветкова All rights reserved.
Поздрави, Меги!