Любовта не се римува...
Тя:
Виж, плача и не ме е срам,
сега за себе си ще ти разкажа.
Какво ще си помислиш ти, не знам,
но няма вече да те лъжа.
Обичам те и много ме боли,
защото виждам, че е споделено.
Наречи ме ''луда'', но моите очи,
от нашто "щастие" са окървавени.
Той:
Не те разбирам, пак използваш много думи...
Кажи ми просто, че не ме обичаш!
Тя:
Не е всичко толкоз лесно,
с теб се задушавам,
обичам те, но много често,
се чувствам, все едно, че се продавам...
Той:
Но аз не искам да те купя!
Нима лошо е, че те обичам?...
Тя:
Но не ме караш да летя,
обичаш ме и аз се свличам,
в бездната... и губя си съня,
трябва да пълзя, за да те обичам...
Той:
С тези думи ли ще ме оставиш?
И ще си тръгнеш? Любовта не се римува...
Тя:
Но ти си празен, нямаш чувства,
щастието за теб е план, хартия,
а за мен е някакво изкуство,
не робство, нито плен... стихия!
Той:
Стихията си ти за мен,
но сърцето ти отново се страхува,
защото, запомни от мен -
любовта кърви, не се римува!
© Ава All rights reserved.
