Пътища странни и незнайни
в мисъл търсят брод позлатен,
далечни, безкрайно непознати
чувства преплитат се в мен.
Бели камъни, скали огромни,
гори гъсти, зелен аромат,
вятър леко крилете ми гали,
пътища в лъчи шеметно горят.
Но аз не вървя, аз просто летя,
от мен се сипят стружки златни
над синьо море, над пясъци сухи,
тази красота от любов заблестя.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up