Sep 1, 2007, 10:16 AM

Любовта преди

  Poetry
826 0 0
Зарежи и спечели
и пълна програма от
романтичния рай.
Нямаш спомени,
(от нашите луди дни)
но всъщност знай,
че тези времена
не бяха изгубени за нас.
(1. Нощите изпълнени със страст;
2. Ласките, останали след тях;
3. Нашият миг кратък;
4. Дните ни водени от смях...
и така нататък.)
Имаш воля за амнезия
на общото ни интимно минало.
Така ли правиш с тези,
които от теб са си заминали?
Така ли правиш с всички,
които някога са те обичали?

Жертвай и каквото остане
от каквото се бе случило.
(Да питам, няма да престана:
"Ами ако се бе получило?")
Ще видиш ли тънката граница
между живота и смъртта?
(под формата на стари кадри)
А аз, с душата си като раница,
ще изпълвам в любовта
тези хиляди човешки багри.
Изпрати ми снимките от времето,
когато бяхме в една зона
или вече си ги изтрила
и си преминала във нова?
Твоят опит не е важен,
когато изпускаш моето име.
Аз сякаш бях за теб прокажен
или поне така си ме наричала.
Така ли правиш със всички,
които си все някога обичала?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...