Sep 23, 2004, 10:06 AM

Любовта преградите прехвърля...

  Poetry
1.2K 0 1
Разделям океана и владея
вселената на мойто женско битие.
В очите ми оглежда се небето,
сега ще плувам в своето море.
Звездите ги свалих, когато влязох
за първи път в твоя дом.
Усетих,че не мога да изляза
без мой да си ...и мълчешком
на пръсти се повдигнах,
в детството го правех често, но сега
веднъж единствено достига се
небе, с криле на любовта.
Събрах ги, нежно подредих
за теб, за двама ни, решила,
че утре ти ще си  пленен
от моята вълшебна сила.
--------------------------
Минаваше през океана,
стени -талази отразяваха
красотата ти желана,
но думите ти ме порязаха.
"Не мога аз да съм с теб,
властта ти ще ме окове,
приятели да си останем.."
Сърцето пръсна се на две...
Водата с рев покри го пътя,
бушуваше и болката от гняв.
Любовта преградите прехвърля,
с моята надолу полетях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...