Любовта преградите прехвърля...
вселената на мойто женско битие.
В очите ми оглежда се небето,
сега ще плувам в своето море.
Звездите ги свалих, когато влязох
за първи път в твоя дом.
Усетих,че не мога да изляза
без мой да си ...и мълчешком
на пръсти се повдигнах,
в детството го правех често, но сега
веднъж единствено достига се
небе, с криле на любовта.
Събрах ги, нежно подредих
за теб, за двама ни, решила,
че утре ти ще си пленен
от моята вълшебна сила.
--------------------------
Минаваше през океана,
стени -талази отразяваха
красотата ти желана,
но думите ти ме порязаха.
"Не мога аз да съм с теб,
властта ти ще ме окове,
приятели да си останем.."
Сърцето пръсна се на две...
Водата с рев покри го пътя,
бушуваше и болката от гняв.
Любовта преградите прехвърля,
с моята надолу полетях.
© Ниела Вон All rights reserved.
